MARGALO
На миналото тегля ножа и повече назад не се обръщам. Вината е единствено възможна, отстъпиш ли и́ хляба си насъщен. Делиш ли с нея залък, дом, постеля, душата ти до зъби ще линчува. Погледнеш ли я плахо ще поиска страхът ти да докосва и целува. Вината е вина, ако я помниш. Забравиш ли, простиш …
Походката ми лека и шармантна, извивам гръб – протягам нежно длан. Танцувам като мит от Казабланка, а всъщност съм пияна да не знам, кога събудих бури с дъждовете, опрели пистолет иззад врата ми. Кога подадоха на натиск коленете ми, дали спечелих всъщност като губих. Отпивам глътка в хватката и́ няма, последен опит правя да …
Едно момче заслушано в щурците, мечтаело за пътя към дома. Рисувало в небето сред звездите, най-истинската, чакана жена. Целувал устните и́ някъде на сън, ръцете и държало много нежно. Едно момче наричало света със името и́ звънко и безбрежно. А денем пращал всички ветрове и молел дните дълги във простора, да я догонят – …
Въздъхна август, дъх пое и седна позамислен на паважа. Пред погледа му сив и глух, градът приличаше ужасно на прокажен. Дошъл бе силен, дързък – малко луд, преметнал ветрове връз раменете си, а днес отчаян, тъжен – всява смут, сред хората, мечтите и поетите. Едва, едва повдига морна длан и за последно сякаш гали …
Наказвам този стих. На колене! От утре даже с глас да ми се моли – безгласно го изтривам! Твърдо „НЕ!“ Не давам на тъгата да говори! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
На две пресечки от сърцето си простенах: „Господи, прости!“ Задуха страх, а във небето ми започна да вали. Във пулса си се свих сама – държах се като луда. На две пресечки от дома треперех и не чувах. А после дълго – цяла нощ тъгата ме тешеше. Повярвах и́ – светът бе лош! Повярвах …
Искаш ми ризата… Да ти я дам – стара, износена, с кръпки. Щом ми я искаш Приятелю, знам, нуждата стискаш във пръсти. Тя тази риза – хомот. Аз я преправях, зашивах, точно един цял живот, вечер със нея умирах. Ако ти духа – прости, ала щом искаш я давам, само когато вали ще е …
