MARGALO
Явно така ми дойде онзи ден и му теглих балтията. Казвам Ви, ще се мре! Няма любови да шия! Ще и́ прережа гръкляна още преди да е гъкнала. Още преди да проходи, ще я изпратя по мръкнало. Пусти човешки копнежи – кучета ненаяли се, все за любов се ежат, а от любов полудяли са. …
Да пиша за любов е грешка. Те думите убиват любовта. За вяра, за надежди – пълна смешка, не ги ли сбъднеш всичко е лъжа. Да пиша за живота е абсурд. Живях ли, бях ли, дишах ли – не зная. В очите Ви навярно аз съм луд, а лудите не стигат май до Рая. Да …
Понякога кожата ми не ме побира. Листите не ме преразказват. Очите не ме проглеждат. Понякога сама съм си в повече. Ръцете ме изпускат. Залезите онемяват. Устните криволичат. Тишината се самоубива. Понякога е обичане, но без мен… без утре, без теб, без завинаги. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз съм „силна“ и мога да те гледам в очите и лъжа. Да се правя на праведна, да прегръщам нощта, и да съдя. Ако паднеш в краката ми, мога с гняв да те смачкам на халос, и преди да си казал „О, спри!“ – да те върна в самото начало. Аз съм „силна“ и …
И небето си има причини да потрепва понякога в страх. Колко много еони, години, то се взирало в земния прах. А гърдите му дишали взора и издишвало често мъгли, но небето мечтаело хората и безкрайните морски вълни. И морето си има причини да потрепва понякога в страх. Сред вълни тюркоазено сини, то се питало: …
Да си ми верен и да ме помниш! Нощем по други не тичай. Няма ли бряг – да се молиш, чужди очи не обичай. Дойда ли тъжна – не питай. Радост ли е – прощавай, болката с мен не наричай, лошо ли е – забравяй. Път ли е – няма без мене. Тръгнеш ли …
Който е безгрешен нека плюе в този стих, във мене – Тук, Сега! Нека се отвърне и да иска Бог да ме низвергне в тъмнина. Но сред Вас – безгрешни, ако има и една душа, която в светлина ме пожали в тая люта зима, нека бъде с мен – Едно в света. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
