Остаря ли, Любов?

  Какво ми се перчиш, като петел? От вчера се святкаш и лаеш. Не си бил щастлив. Ми – добре, вратата отляво я знаеш. Опитвал си казваш – с добро със мен да говориш, но явно не съм те разбирала – с’ зло към тебе съм тръгвала ядно. Децата подкрепяли мен, и в тях не …

Жените и Ти

  Потопи се целия в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката, но ще носиш по-голяма – тяхната. Виж луната, пълна с обещания, ще те приютят, ще те омаят, в чужди стихове ще се промъкнат, с чужди думи ще те приласкаят. Със наздравици за лудост и за вихри, с …

Смърт, не смей!

  Студено ми е. И до кости измръзнала потраквам зъби. Не мога да се стопля. Зимни нощи. В кръвта ми студ – душата вие. Очите ми в мъгла. Безпътица проблясва в мрака. Дивашки ужас. Не една проскубана и гладна сврака. Мъгла. Задъхва режещ въздух гърдите ми немощни и диря светлина. Уви, не свети нищо още. …

Щастлива Нова Година!

  Годината приседна под елхата, усмихна се и дрян във скута сви. Приглади рокля, смигна на децата ми, и приказки за бъдно зареди. Заслуша се огнището унесено, минутите поспряха своя бяг. Снегът запя, и всичко тъй очаквано на прага ни дойде, и побеля. Заслушани в гласа й,  като в чудо, забравили за трудните си дни, …

Три секунди

  Не ме разпитвай. Как да обясня, че в три секунди просто всичко свърши. На практика – без никаква следа, но времето издаде те бездумно. Очите ти и този SMS – за три секунди кратки ни разстреля. Доказването е въпрос на чест, а тя не ми остана. Тръгвай… С нея.   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Страх

  По ред на номерата моят страх очакваше достатъчна причина, да бъде по-безстрашен и корав, така и не разбра, че ме задмина. Деветият ми страх сниши глава, а седмият брутално се изкиска: – И шестият се криеше така! – Иди си! Не усещаш ли? Не иска! Та тя е по-различна и от мен. Дошло е …

Ето, тук съм!

  Любовта влиза шумно със взлом. Без да пита. Нахална и дръзка. Остави я! Премръзнал и гол, нека днес ти направи закуска. Нека стопли дъхът ти с очи, от които извират огнища. Не, не питай, не искай – мълчи! Нека тя – Любовта те поиска! Твоите нощи ослепели от студ, и ръцете ти – скършени …