MARGALO
Откога ме мъчи това бездумие в гърлото. Не се научих да шамаросвам със него света. Да си го рекна – ей тъй, без въпроси! И така и така си се давя в л…. /самота/. Да ме запомнят – устата и хулена. Майната му – за какво ми е да съм добра! По-обичана ли ще …
Не ме карай да те обичам. От стари обичания си строших врата. С фрактура във шини и бинтове едва си спасих любовта. Инжектирах си ваксина – да ме пази, да не ме застига поглед заразен, висока треска да не ме полази, дори си пия витамините – през ден. Страх ме е да те обичам. …
Отдай ми се, че аз те изкушавам дори когато съм далеч от теб. На другата земя да съм – те притежавам и този факт е толкова нелеп. Отдай ми се, когато обезсилен да бягаш на посоки уморен, в посоките наместо да се скриеш, дамгосан се завръщаш и смутен. Да бягаш от съдбата е примирие, …
Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча… ще помечтая… няма да ти кажа: „Всичко знам!“ Ще преглътна мъжки, и на края, ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден само мойте нежно ти си пил. Нейните …
Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих мравките дето живееха в двора ми с труд и със чест. Всяка истина гръмнах от упор с ръцете си „праведни“. Шиех черно в черницата и я кастрих преди да роди. Бяла птица опита да литне …
Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? Усещам те… Чуй ме, ЕЛА! Ще те гушна! Дишаш тежко… Разнежва ме това стенание… Обожавам мъжкото в теб заклинание, обещанието, че в мен безбрежен ще се потопиш, толкова тих – толкова нежен. Ти ще тръгнеш …
Нямах време да те наобичам. Целувах, като пред разстрел. В един миг ти се вричах – следващият от мен те беше взел. Нямах право на съд, на защита. – Виновна! Две крачки в страни! – отсече мигът без да пита. Ръцете нагоре! /прости…/ Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
