Мирис на съдба
Лежа разбита на парчета, а слънцето и днес изгря. Това, което премълчаваш има мирис на съдба. Няма повече да бягам, хайде говори. Така е тихо пред раздяла, едва цигарата дими. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
MARGALO
Лежа разбита на парчета, а слънцето и днес изгря. Това, което премълчаваш има мирис на съдба. Няма повече да бягам, хайде говори. Така е тихо пред раздяла, едва цигарата дими. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Телата ни се помиряваха дълго. Телата ни се помиряваха мълком. На ръбът на Вселената си обявихме война. Тишината тежеше неистово. Тишината горчеше от истини. На арената, вместо шпаги, кръстосахме сърца. Очите ти ме изгаряха като в Содом. Очите ми те погребваха като в Гомор. За да дишам трябваше да те изкрещя. Ръцете ти ми …
Със тебе сме в препълнен ресторант, на дансинга любовници танцуват, по масите вечеря Любовта, в ръката си цигарата целувам. Самотна съм в препълнен ресторант, сърцето ми за тебе не бленува, прегръщаш ме, а искам към нощта да хукна презглава, да се сбогувам. Изгубена съм в пълен ресторант, със мислите си страшни се бичувам, надсмива …
Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво, но от душа, и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си. От себе си не се отричам, и в тъма намирам пътищата към олтарът си. Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта, в любов отдала се на озверели хищници, щом капчица живот съм им преляла, и така …
Не ми пресичай пътя със омраза. Ако не ме харесваш – отмини. Ехидната усмивка на лицето ти душата ми ранява и боли. Животът ти от моя не зависи. Аз хляба ти на масата не ям. Не ми доказвай своите си истини и моите на теб не ще ги дам. Върху ми не изливай с …
Той ме облича в мечти и ме завива с копнежи, над сълзите ми пали звезди и си говори с дъждовете ми. Той ме рисува с очи, в бретона ми слага фиба, пали тъгата с искри и някак ме ражда по-жива. Той ме загръща с рамото си, подарява ми синева, прилегнал ми е на сърцето …
„Нямало време“ – ми каза, а сме се правили на деца. След утре години ще вехнат в забрава, телата ще стенат в печал. „Нямало време“ – все още ме следва гласът му след оня съдбовен, последен завой, а Бога ми тъй се надявах да чуя: „Любима, след утре аз пак ще съм твой“. Share …