Автор: Маргало
Без мен
Със мен ти няма никога да остарееш,
не съм жена, с която се живее до живот.
Такива, дето с теб ще побелеят
не са от моя сой, ни моя род.
Не ще дочакаш да ти меся хляба,
ни дом да подредя за теб, постеля.
Дърво житейско със потомство е обратното,
на всичко туй, което ти мечтаеш – с нея.
Не съм халка на пръста ти белязана,
не съм „съпругата“ за пред приятели.
Пред моята врата осъмва само вятър,
а сутрините са ужасно влажни.
Залипсва ли ти гръм и земетръс,
гръм, в който да не помниш кой си всъщност,
ела и се покай,
а после си тръгни, изгубил всичко.
А после си тръгни, като сирак
и цялата земя проклинай,
за срещата, която във света –
разби мечтите ти, боля те…
и те срина.
Маргало
Ех, очи…
Изрисувай ме нежна и бяла,
както някога… Помниш, нали?
Всеки миг беше толкова цял,
всичко беше от сутрин мечти.
От очите ти лъхаше пролет.
Аз разлиствах, не беше илюзия.
Всяка клетка в душата ми огнена
ти познаваше… Чуваше музика.
А небето? А птиците? Ъгълът?
Две пресечки запазили тайни.
Нито бях, нито исках да бъда,
тази дето сега те отчайва.
Тази дето превърна се в есен.
О, как мразя студеното време!
О, как мразя да бъда без глас,
без усмивка, без тебе…
Ти си тук казваш, после мълчиш.
Аз крещя и в очите ти виждам,
тази грозна жена. Ех, очи,
де да можехте да излъжете!
Маргало
Потоп
Наподобяваше живот, а бе убийство,
жестоко и подмолно, но пък името му
красеше всяка къща и семейство,
а долу – дъното му гнило.
Наподобяваше небе, а бе пръстта,
която в лобен ден очите ни
замеряше, и с кал смъртта
кръст черен слагаше на дните ни.
Наподобяваше земята след потоп,
а бе потопа нейн, преди живота
отново Ной във нея да засей –
скрижалите библейски на кивота.
Наподобяваше любов, а бе война,
наподобяваше небе, а беше адът,
убиваше безмилостно така,
че след това ранени всички падаха.
Наподобяваше живот, но той – животът,
издъхваше в отровната му гръд,
растеше от лъжата и жестокостта
и свиваше гнездо над всеки път.
А той – от Бога по-главèн,
със власт във пъти от властта на Бога,
по земните закони мъж,
по Божиите с дяволска природа.
Във обич се кълнеше и деца,
за всички хора беше образец,
наподобяваше най-милото в света,
а всъщност се наричаше ПОДЛЕЦ!
Не искам
Не искам мили мой, да ми е лесно,
във трудните минути искам аз,
да бъда до сърцето ти понесло,
върху плещите си най – трудния ми свят.
Най – сладък хляба скъпи, е във дни,
когато ти едва намираш сили,
да се завърнеш в къщи, и с очи
да шиеш с нежност вяра помежду ни.
Да бъде трудно! Колкото да е!
Какво е сладост без да има пот,
какво е дума, казана от теб
без в нея да си сял с душа живот?
Не искам дни прекарани в разкош,
разкошът – той е маска на тъгата,
завива всяка празна, сляпа пошлост
и я превръща пред света в лъжовна стряха.
Зад тази стряха няма дом, а ад,
лъжите са картини по стените,
зад дом такъв повярвай ми, не спрях
и няма да се спра напред във дните си.
Не искам мили мой, да ми е лесно,
ще кърпя ризите ти в тъмна нощ,
ще бдя над всичко твое до последно,
и с всеки дъх ще ставаме едно.
Маргало
Липса
Толкова дълго те бях мечтала,
а те губя скоропостижно.
Атом след атом градят се нещата,
аз теб градих цяла вечност.
Търсих те с разум и със сърце,
бродих отвъд земята.
В дънер на старо, вековно дърво
те издълбах и те чаках.
Питах звездите почти всяка нощ
и се кълнях онемяла –
срещна ли те, ще е съдба,
срещнах те,
а те нямах.
Маргало
Манифест на обичащата се и специална жена
Това е манифест за взаимопомощ към уважаемите Господа, които са решили да имат до себе си един безценен диамант, като мен.
Нямам намерение да Ви натоварвам с очаквания, нито да Ви съдя, най – малкото да Ви уча. Който чул – чул, който няма уши и сърце – да продължи дневните си занимания. Искам само и единствено да бъда във Ваша помощ, ако случайно някога – някъде ме срещнете или животът Ви по незнайно какви причини пресече Вашите гледни, житейски точки, с пресечните точки на жени, като мен, искам да знаете:
Никога преди това няма да сте виждали толкова много искри, които извират от очи, уловили неуловимото време; летния мирис на кожа спряла насрещния вятър на вътрешните Ви страхове; изяществото, което раждат две ръце намагнетизиращо сетивата Ви; копринените коси с дъх на преминаващ морски бриз, по – стремителен и силен от сблъсъкът на цялата Ви мъжественост; танцуващите фибри ефирна музика, върху тяло от кадифе, носещо в себе си всички посоки на света; кехлибарените пръсти с усещане за загадъчна страст, като на две планети, секунда преди кармичния им сблъсък; и звънкия глас, от който сърцето Ви се пренася в друго измерение пропито с канела. Застанете ли до такава жена, животът спира и заковава центъра на всички вселените в душата Ви! От Вас и само от Вас зависи дали ще съумеете да ги задържите или ще ги погълнете, като черна дупка и никога повече не ще станете свидетел на нещо толкова красиво и рядко срещано в нашата чудна природа.
Е, страшно е да, но нима хубавите неща не се постигат трудно?
Съжалявам уважаеми Господа, и при това не искрено! Няма да оправдавам изключителната си и рядка природа, която вече почти не се среща по тия земи. Удоволствието е изцяло Ваше!
Пожелавам Ви успех!
Да приемем, че сте ме срещнали…
Първият поглед, първият дъх, дума, жест… очарованието от присъствието ми, увисналата Ви долна челюст и трепетът под ризата, издават уникалността на тази среща.
Добре дошли!
Аз съм – и моля, никога, ама никога занапред, не забравяйте, че това съм аз! Била съм аз и ще бъда аз. Спомняйте си го всеки път, когато забравите да дойдете навреме, спомнете си го, когато след работа слагам топло приготвената храна пред Вас, не защото сте най – ценният на света, а защото сте най – ценният за мен, и този факт е действителен и действащ на този етап само защото аз съм решила така.
Спомняйте си го, когато в късна нощ посегнете с ръце и съблечете крехкото ми тяло, за да го „бичувате” с мъжката си сила, в опитите си да му докажете, че Вие управлявате и притежавате света му в този момент, изисквайки от мен да Ви се подчинявам безпрекословно и отдадено и да Ви „показвам” нагледно колко високопарно властен сте, на всичкото отгоре да Ви благодаря и боготворя. В часове като този не забравяйте, че не Вие, а аз притежавам мигът, и че аз съм решила да Ви дам власт над живота, и че една въздишка време Ви дели от това – да си я взема обратно!
Когато децата Ви се обръщат към мен с думичката „мамо” спомнете си, че тя ми принадлежи по презумпция, не защото Вие сте ми я дали, а защото съм я заслужила в нощите, когато съм кърмила радостта на дните Ви, пяла съм й песни до зори, и съм проливала сълзите си, за да напоя почвата под краката на бъдещото Ви поколение така, че да му върви по вода.
Може би Вашите баби, майки, бащи са Ви подготвяли за срещата Ви с мен през годините, но никой не може да Ви подготви за нещо толкова силно и интригуващо, ако не се е срещал лично с него преди това.
Какво да правите, ако съм Ви се случила?
Внимавайте! Така, както ще внимавам и аз. Слушайте! Така както ще Ви слушам и аз, и се борете за мен, така както ще се боря и аз за Вас във всеки един миг от сега нататък.
На човек се дават определени неща само, ако е дорасъл за тях, но много често те му се дават, за да го смалят до малка несъществена точица, която има огромната сила да сложи край, дори на нещо толкова голямо, каквото съм аз.
Обърнете очи към мен и никога не ослепявайте за светлината ми, не ми преписвайте мрака на дните си и не ме превръщайте в битие.
Спомняте ли си за многото искри, които извират от очи уловили неуловимото време; летния мирис на кожа спряла насрещния вятър на вътрешните Ви страхове; изяществото, което раждат две ръце, намагнетизиращо сетивата Ви; копринените коси с дъх на преминаващ морски бриз, по – стремителен и силен от сблъсъкът на цялата Ви мъжественост; танцуващите фибри ефирна музика, върху тяло от кадифе, носещо в себе си всички посоки на света; кехлибарените пръсти с усещане за загадъчна страст, като на две планети, секунда преди кармичния им сблъсък; и звънкия глас, от който сърцето Ви се пренася в друго измерение пропито с канела?
Е, Вие сте на ход…
Всичко е във Вашето сърце!
Наслаждавайте ми се…
Цветята ухаят, защото са цветя със свещеното право: да съществуват!
Не стъпквайте уханието в мен и не слагайте белезници на въздуха и свобода ми!
Почиствайте плевелите в очите си, за да не ме задушат и убият.
Аз не съм Ви даденост, аз съм Ви награда. Награда за трудностите по пътя! Награда за отмалялото Ви и самотно сърце! Награда за опитите Ви да направите света по – красив!
Е, аз съм красотата му!
Постигнахте мечтата си!
Честито!
