Лудост

  Не ми се кълни във вярност! Клетви, псувни – до Бога! Нашата луда реалност нека да бъде тревогата. Нека ми е студено. Лято, уют – не искам. Стиска ми да е ялово, стига да ме поискаш. Даже в студа ще цъфна, като априлска вишна, после и да изсъхна, струва си колчем риска. Втръсна ми …

До време

  Какво от туй, че плаче вечерта, а пътищата никъде не стигат. Ще мине време, всичката тъга ще легне под земята ни красива. Сълзите всеки стрък ще напоят. Какво от туй, че майка горко стене, синът и́ щом го няма у дома. И майчините мъки са до време. И майчините грижи имат срок, когато без …

Обещала съм!

  На животът ми тежкият кръст е изправен високо и гордо. На колене? Била съм веднъж, без проблеми ще лазя отново. Не ме плашат житейски борби. Аз за тях съм ушила байраци, и кръстосвам, надлъж и на шир, по студени и влажни биваци. Не ме спират зловещи очи, нито думи препречили пътя ми. Не ме …

Всичко

  Реална в нереален малък свят, а може би искрица сред незрящи. Различна сред безличните лица, или безлична сред нечуващо опасни. Специална в много простички неща, обикновена за „избраните“ от Бога. Безцветна за облечени в тъга, красива за обичните й хора. За повечето – някаква жена. В едно сърце обаче е ВСЕМИРЪТ. За всичкото е …

Заради теб

  Прощавам на живота всичко днес! Страхът, обидите – снегът в косите, предателствата, болката – мигът злочест, тъгата, обвиненията и лъжите. Прощавам на живота точно днес! Във този миг, във този час – до края, защото въпреки – понякога, без чест да ме разпъваше на кръста – се разкая. Защото точно днес в света – …

До кръв

  На миналото тегля ножа и повече назад не се обръщам. Вината е единствено възможна, отстъпиш ли и́ хляба си насъщен. Делиш ли с нея залък, дом, постеля, душата ти до зъби ще линчува. Погледнеш ли я плахо ще поиска страхът ти да докосва и целува. Вината е вина, ако я помниш. Забравиш ли, простиш …

А всъщност…

  Походката ми лека и шармантна, извивам гръб – протягам нежно длан. Танцувам като мит от Казабланка, а всъщност съм пияна да не знам, кога събудих бури с дъждовете, опрели пистолет иззад врата ми. Кога подадоха на натиск коленете ми, дали спечелих всъщност като губих. Отпивам глътка в хватката и́ няма, последен опит правя да …